Exodus 15:22-27

( 15:22-18:27 )

22 След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода. 23 ^a Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера. 24Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“ 25 ^b Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна.

Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание. 26 ^c Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“

27След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.

Exodus 16

Манната (небесният хляб) и пъдпъдъците

1 След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет. 2 ^d Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. 3Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“

4 ^e Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. 5А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“ 6Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет, 7а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“ 8Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“

9 Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: „Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.“ 10Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11Тогава Господ каза на Мойсей: 12„Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: „Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог“.“

13 ^f Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. 14 ^g Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. 15 ^h Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16Това нарежда Господ: „Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му“.“ 17Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 ⁱ А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. 19Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.

22 А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей. 23 ^j А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ 24Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса. 25Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето. 26Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“

27 А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха. 28Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми? 29Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“ 30И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.

31 ^k Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. 32След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“ 33 ^l Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един ▼

▼ 16:33 В Септуагинта е добавено: „златен“.

съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ 34Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази. 35 ⁿ Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. 36А гоморът е една десета част от една ефа.

Exodus 17

Чудото с водата в канарата в Рефидим

1 ^o По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие. 2 ^p Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“ 3 ^q Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“ 4Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“ 5И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви. 6 ^r Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил. 7 ^s И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“

Победа над Амалик

8 След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим. 9Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“ 10Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик. 12Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му – единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце. 13Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.

14 ^{t u} Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“ 15След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси. 16„Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“

Exodus 18

Среща на Мойсей с Йотор. Поставяне на съдии

1 Йотор, свещеник на мадиамците, тъст на Мойсей, чу за всичко, което Бог извърши за Мойсей и за Своя народ Израил – това, че Господ изведе Израил от Египет. 2Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе със себе си Сепфора, жената на Мойсей, която по-рано той беше изпратил назад. 3 ^v Също взе и двамата ѝ синове: името на единия беше Гирсам, „чужденец тук“, защото Мойсей беше казал: „Чужденец съм в чужда земя.“ 4А другият син се наричаше Елиезер, „Божия помощ“, защото Мойсей беше казал: „Бог на моите бащи беше за мене помощник и ме избави от фараоновия меч.“ 5Тъстът на Мойсей Йотор дойде със синовете му и с жена му при Мойсей в пустинята, където той се беше установил на лагер при Божията планина. 6Беше известено на Мойсей: „Аз, твоят тъст Йотор, идвам при тебе, идват и жена ти, и двамата ѝ синове с нея.“ 7Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се пред него и го целуна. След това се осведомиха за тяхното здраве и влязоха в шатрата. 8Мойсей разказа на тъста си за всичко, което Господ извърши на фараона и на египтяните заради Израил, за всички трудности, които ги сполетяха по пътя, както и за това как Господ беше ги спасявал. 9Йотор се зарадва за всички благодеяния, които Господ бе оказал на Израил, когато го спаси от властта на египтяните.

10 Тогава Йотор изповяда: „Благословен да е Господ, Който ви спаси от властта на египтяните и от господството на фараона, Който спаси този народ от потисничеството на египтяните. 11Сега аз разбрах, че Господ е по-велик от всички богове – и то тъкмо в това, с което египтяните се превъзнасяха пред израилтяните.“ 12След това Мойсеевият тъст Йотор принесе всеизгаряне и жертви в прослава на Бога. Аарон и всички старейшини на Израил също дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.

13 Следващата сутрин Мойсей седна като съдия да раздава право пред народа, а народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер. 14Когато тъстът на Мойсей видя всичко, което той извършваше за народа, каза: „Какво е това, което правиш с този народ? Защо ти седиш сам, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?“ 15Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога. 16Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“ 17Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш. 18 ^w Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш. 19Затова послушай думите ми. Ще те посъветвам и Бог ще бъде с тебе. Ти ще бъдеш между Бога и народа, за да представяш делата пред Бога. 20Учи хората на Неговите закони и наставления и им посочвай пътя, по който те трябва да вървят, както и делата, които трябва да вършат. 21Но ти гледай изсред целия народ за способни мъже, които се боят от Бога, такива, които обичат истината и мразят несправедливата печалба. Такива постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души. 22Нека те раздават право сред народа във всяко време. Само за важните дела трябва да ти известяват, а за всички маловажни дела да съдят самите те. Така и на тебе ще е по-леко, а и те ще носят тежестите заедно с тебе. 23Ако извършиш всичко това и ако Бог ти заповяда същото, тогава ти ще можеш да издържиш и целият този народ ще се разотиде доволен по домовете си.“

24 Мойсей послуша думите на тъста си и извърши всичко, както беше го посъветвал. 25Мойсей избра изсред целия Израил способни мъже и ги постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души. 26Те раздаваха право сред народа във всяко време. За важни дела те известяваха на Мойсей, а за всички маловажни дела съдеха самите те. 27 ^x След това Мойсей се раздели с тъста си и той отиде в земята си.